Краят на пролетта,тази толкова нежна и вълнуваща пролет в чаровния родопски градец...след годините на неумолима болест и горестни нощни сълзи, на студена медицина и лична битка за оцеляване...То не беше инсулт,то не беше парализа на крак и ръка,то не беше скръб заради скритата мъка и грижи на единствената ми дъщеря.Както пееше Лили Иванова:”...и ето ни отново сами",всред океана безчувствен човешки,сами и пак сами...
Куцуках с помощта на бастунчето в центъра на Велинград,докато дъщеря ми пазаруваше в съседно магазинче.Фигурата ми се виеше в болезнени „строфи”,бях уж усмихната,но явно от очите ми струеше печал и толкова много въпроси без отговор...
И каква божествена изненада...една благородна и лъчезарна фигура на съпричастен мъж изгря пред смълчаните ми очи.Висок,излъчваше природна интелигентност,красавец,усмивката му бе необичайна,по братски неповторима и блага.Веднага спечели необяснима любов и преклонение. Като слязъл от мечтите ми лечител ^докосна ме с подкрепяща ръка и със слънчев оптимизъм ми каза:”Тук във Велинград хората оздравяват! Следващият път искам да хвърлите бастунчето,нали?!”
Аз от вълнение едва успях да прошепна като непослушно детенце:
"Добре,обещавам!” и се просълзих в недоумение-та кой е този мил и непринуден човек? Той със своята милост и обич продължи по своя път,аз тихо леех сълзички и молех Всевишния да го благослови и подкрепя...
Любопитството ми обаче надделя и попитах през сълзи съседен минувач: „Кой е този мъж?”. А той отговори :”Нима не познавате Кмета на Велинрад?!!!”
В съзнанието ми Лили изпя: „Човешката доброта - без начало и без край.”
Румяна Христова,грДупница
Учителка по професия,обичаща с дъщеря си завинаги Велинград
Няма коментари:
Публикуване на коментар